Христо Ботев и Тарас Шевченко са представени като комикс герои във визията на международния фестивал „Око“
Международният фестивал на етнографското кино „Око“ представя концепцията на своето пето издание. Фокусът е върху националните супергерои Тарас Шевченко и Христо Ботев, съобщиха организаторите. Допълват, че с избухването на войната в Украйна през 2022 г. обръщат специално внимание на филмите за последиците от войната и на темата за борбата. „Ето защо избрахме фразите „Нашата култура е нашето оръжие“ и „Героите сред нас“ – като лозунги за третото и четвъртото издание, които бяха ръчно гравирани върху нашите награди – ръчно изработени глинени тухлички“, разказват от екипа на фестивала. Наградите за „Око“ са създадени от Руслан Друк, майстор грънчар, който служи във въоръжените сили на Украйна от 2022 година. „За визуализация използвахме изображенията на предците ни от стари снимки и на приказния герой Котихорошко съответно. Преди войната визуализацията ни беше представен с традиционни цветни килими с девизи „Да се обединим, но да не се унифицираме!“ и „Знайте чуждото, от свойто също не се странете!“, както и с многоцветни очи с послание „Погледни света с други очи!“. Лозунгите слагаме върху плакати, програми, сувенири и гледаме филми през тази призма. По такъв начин пишем историята си и се позиционираме в света“, допълват организаторите на „Око“. „Тази година избрахме завещанието на Тарас Шевченко – „Борете се и ще победите!“, което е актуално и днес. Модернизираният образ на поета отново ще поведе украинския народ и ще стане въплъщение на нашата борба, съпротива и лидерство, тъй като Шевченко е национален герой на всички времена“, смятат от екипа на фестивала. Напомнят, че от тази година „Око“ официално е украинско-български фестивал. „Това означава, че ние се мащабираме и ставаме два пъти по-богати, като можем да черпим от културните източници на двете страни, да „празнуваме“ едновременно нашето различие, сходство и единство. Аудиторията ни се увеличава поне два пъти“, допълват от екипа на фестивала. „Ето защо, в нашите електронни и печатни визуални материали, наред с Шевченко и неговия лозунг, ще видите и образа на българския национален лидер и народен будител Христо Ботев, както и най-известния откъс от неговото стихотворение „Който падне в бой за свобода, той не умира“, посочват от „Око“. „Избрахме будителите на украинския и българския народ, които са творили и са се борили за своите идеали в почти един и същи исторически период, и които имат еднакъв по значение принос към националното наследство на своите страни. Освен това, тези личности са добре познати както в Украйна, така и в България. По-специално, в София има паметник на Шевченко, чието творчество е оказало влияние върху формирането на литературната традиция в България през XIX век. А в Одеса има паметник на Ботев, който няколко години е учил в града, а след това е работил като учител в село Задунаевка (сега е част от Болградски район на Одеска област)“, казват още от екипа на фестивала. „Ние си представихме Шевченко и Ботев в съвременния културно-исторически контекст. Сигурни сме, че те щяха да бъдат приятели и да си кореспондират, може би да пишат постове в социалните мрежи, в които също щяха да призовават към борба и защита на своя народ. Какви приключения щяха да имат, ако бяха тук и сега? А ако бяха станали гости на нашия филмов фестивал? Можете ли да си представите това?“, коментират инициаторите на събитието. „Избрахме комикс като мост между миналото и настоящето. Пиктографските знаци, използвани в древните култури (например в месопотамската, египетската, ацтекската), са се развили в средновековни илюстрации на житията на светците, а самите комикси, близки до съвременната форма, и терминът са се появили през XIX в., когато всъщност са живели Шевченко и Ботев. Предвид поетичността на тяхното творчество и свободолюбивите лозунги, които не губят своята актуалност, ние ги смятаме за съвременни супергерои, поради което ги избрахме за герои на петото издание на „Око“, обобщават от екипа на „Око“ . Дизайнът на концепцията е разработен от Лилия Топор.
|
|
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерирано от Лиза Гинцбург (Lisa Ginzburg), авторът разказа за вдъхновението зад творбата, която ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
|
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Едгар Алън По е един от най-влиятелните поети и писатели на XIX век, чиято работа продължава да вдъхновява читатели и творци и до днес. Неговото произведение "Враната" (The Raven) е не само литературен шедьовър, но и пример за начина, по който технологичният н ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
|
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това кой или какво може да бъде нашата душевна сродна душа и как би изглеждал светът, ако бяхме душевни сродници не само на партньорите си, но и ...
|
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
|
|
13:21 ч. / 27.05.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3131 |
|
Международният фестивал на етнографското кино „Око“ представя концепцията на своето пето издание. Фокусът е върху националните супергерои Тарас Шевченко и Христо Ботев, съобщиха организаторите.
Допълват, че с избухването на войната в Украйна през 2022 г. обръщат специално внимание на филмите за последиците от войната и на темата за борбата. „Ето защо избрахме фразите „Нашата култура е нашето оръжие“ и „Героите сред нас“ – като лозунги за третото и четвъртото издание, които бяха ръчно гравирани върху нашите награди – ръчно изработени глинени тухлички“, разказват от екипа на фестивала. Наградите за „Око“ са създадени от Руслан Друк, майстор грънчар, който служи във въоръжените сили на Украйна от 2022 година.
„За визуализация използвахме изображенията на предците ни от стари снимки и на приказния герой Котихорошко съответно. Преди войната визуализацията ни беше представен с традиционни цветни килими с девизи „Да се обединим, но да не се унифицираме!“ и „Знайте чуждото, от свойто също не се странете!“, както и с многоцветни очи с послание „Погледни света с други очи!“. Лозунгите слагаме върху плакати, програми, сувенири и гледаме филми през тази призма. По такъв начин пишем историята си и се позиционираме в света“, допълват организаторите на „Око“.
„Тази година избрахме завещанието на Тарас Шевченко – „Борете се и ще победите!“, което е актуално и днес. Модернизираният образ на поета отново ще поведе украинския народ и ще стане въплъщение на нашата борба, съпротива и лидерство, тъй като Шевченко е национален герой на всички времена“, смятат от екипа на фестивала. Напомнят, че от тази година „Око“ официално е украинско-български фестивал. „Това означава, че ние се мащабираме и ставаме два пъти по-богати, като можем да черпим от културните източници на двете страни, да „празнуваме“ едновременно нашето различие, сходство и единство. Аудиторията ни се увеличава поне два пъти“, допълват от екипа на фестивала.
„Ето защо, в нашите електронни и печатни визуални материали, наред с Шевченко и неговия лозунг, ще видите и образа на българския национален лидер и народен будител Христо Ботев, както и най-известния откъс от неговото стихотворение „Който падне в бой за свобода, той не умира“, посочват от „Око“.
„Избрахме будителите на украинския и българския народ, които са творили и са се борили за своите идеали в почти един и същи исторически период, и които имат еднакъв по значение принос към националното наследство на своите страни. Освен това, тези личности са добре познати както в Украйна, така и в България. По-специално, в София има паметник на Шевченко, чието творчество е оказало влияние върху формирането на литературната традиция в България през XIX век. А в Одеса има паметник на Ботев, който няколко години е учил в града, а след това е работил като учител в село Задунаевка (сега е част от Болградски район на Одеска област)“, казват още от екипа на фестивала.
„Ние си представихме Шевченко и Ботев в съвременния културно-исторически контекст. Сигурни сме, че те щяха да бъдат приятели и да си кореспондират, може би да пишат постове в социалните мрежи, в които също щяха да призовават към борба и защита на своя народ. Какви приключения щяха да имат, ако бяха тук и сега? А ако бяха станали гости на нашия филмов фестивал? Можете ли да си представите това?“, коментират инициаторите на събитието.
„Избрахме комикс като мост между миналото и настоящето. Пиктографските знаци, използвани в древните култури (например в месопотамската, египетската, ацтекската), са се развили в средновековни илюстрации на житията на светците, а самите комикси, близки до съвременната форма, и терминът са се появили през XIX в., когато всъщност са живели Шевченко и Ботев. Предвид поетичността на тяхното творчество и свободолюбивите лозунги, които не губят своята актуалност, ние ги смятаме за съвременни супергерои, поради което ги избрахме за герои на петото издание на „Око“, обобщават от екипа на „Око“ .
Дизайнът на концепцията е разработен от Лилия Топор.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Оптимус Прайм остава символ на надежда и лидерство в съвременния свят
Оптимус Прайм (Optimus Prime) е един от най-емблематичните персонажи в света на анимацията и киното, като символ на добродетелност и лидерство. Той е главният герой в поредицата "Трансформърс" (Transformers), която дебютира през 1984 година. Съществуването му ...
|
Избрано
Аса Дрейк изследва идентичността и взаимоотношенията в новата си поетична колекция
Аса Дрейк (Asa Drake) е поет, който умело съчетава теми за идентичност, място и отношения в своята дебютна поетична колекция "Maybe the Body". Нейната работа е вдъхновена от личния опит, от разговори с приятели и от взаимодействия с различни социални и ...
|
Лауреатът на наградата „Владимир Башев“ Денис Олегов с представяне на новата си книга
|
Ако сте поропуснали
Ядрени графични новели разкриват сложността на нашето минало и бъдеще
Наследството на ядрената енергия е дълбоко вплетено в съвременната ни история. От детството си помня пътувания покрай камиони, превозващи радиоактивни отпадъци, и снимки, които показват как природата съжителства с човешките творения, наситени с радионуклиди. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |